Винаги сме играли на война,
на стражари и апаши…
И войната, искаме или не,
винаги е била някъде наблизо

Ето, единият играч лежи в храстите и не си показва носа. А този хитрият пък е тръгнал да ги заобиколи. А някой с вик “Ураааа, на нож!”тича под дъжд от куршуми към победата. За няколко минути трябва да измислиш тактика за битката. И за няколко минути разбираш,че не си бил прав, че целият ви взвод е “загинал”. И отново битка и отново трябва да се мисли, да се решава . Как да се държите - заедно или поотделно… Кой, рискувайки живота си, да спаси останалите? Или, жертвайки повечето играчи и давайки живота само на един, да победите всички? И чувство за победа, поражение, игрова смърт или раняване – всичко това за един ден, накуп…

Как ти бие сърцето в гърлото, ръцете и коленете се тресат преди битката. След това – мъгла – не забелязваш нищо, бягаш от укритие към укритие,падаш, ставаш, криеш се, залепваш за земята от свиренето на “патроните”, въртиш главата на всички страни, за да не те заобиколят от фланга, викаш на помощ приятел,за да те прикрие и да ти даде малка почивка за да можеш, дишайки тежко и изморено, да презаредиш патрони…

Край на битката. Край на играта! Възбуден, споделяш впечатленията си. Емоциите се изливат от теб. Чувстваш умората. Сега, ако имаш фантазия, умножавай това на реалност! Впечатляващо??? Добре, че е само игра, а “патроните”са топчета с боя! Присядаш на тревата, жадно пиеш вода, и гледайки в далечината, разбираш нещо за себе си!

Проблеми в работата? Ееее, дреболии…Та ти днес си “умирал” няколко пъти. И задължително ще се обадиш на онова приятелче, с което все не остава време да се видите.. А другата седмица задължително ще излезеш с детето… Да… Има нещо в тази игра… В края на краищата, всички са победители. Всички са живи, доволни и радостни!

Нека войната за теб бъде само в игрите! Желаем ти го от сърце!

webdesign: SPLASH